Колко от вас ще се сетят първо за астрономическите звезди, а не първо за "звездите"? А не, ти там, на последния ред, с очилата, да, скрий се бързо. Такааа...

Та за звездите... и визиите, разбира се, все пак сме в моята визия :-) Нека разгледаме този продукт на модерната "цивилизация" и "ценности". Имаме едно явление - хора, обградени с медийно внимание, придружавани от цели екипи хора, които се грижат за какво ли не - от външния им вид, то това какво ще говорят през следващите 10 години. И тъй като сме в консуматорско общество, трябва ни продукт. На продукта му трябва име. Да ги наречем "Хора с екипи" не върви. Да ги наречем "Изкуствени хора" - пак не върви. "Куклички - е не, не става и това"... 

Ето го, сетих се! Защо не подменим най-светлото, най-разпалващото въображението нещо - звездите? Защо не сложим едно покривало и не направим нови звезди, от които да се печели пари? Така де, от астрономията няма кой знае какво да изкараме, освен ако не острижем брадата на Галилей. Ама той умря...

И така, имаме нова звезда! И още една. Ето там, и там, и там, ах, колко са много! Звезди, звезди... красиви, изкуствени, дървени, пози... Но правят пари, дааа. Схемата е елементарна!

1. Имаме списания. Тия списания трябва да си пълнят с нещо пространството между рекламите. Взимаме Пенка от Малък Холивуд и я пращаме в големия. Само за няколко месеца при най-добрите учители и вече си имаме звезда! Наша Пенелопе! (Ей, за малко да не я позная, ама нейсе...) Най-после ще имаме за какво да пишем - Пенелопе всеки ден си сменя банския, сменя си грима, прави диети, ходи на фитнес... Ехеее... А пък и мъжете почват да въздишат по нея. Нали са си повърхностни... А и тези, дето не са - радват й се, най-малкото. Та, да си дойда на думата, та и другите жени искат да им се радват. Тиражите, тиражите! Ура! Всички ни купуват, всички ни четат, опааа, отивам на Хаваите за няколко дни, после съм на Бахамите, моля не ме притеснявайте...

2. Имаме пари. Имаме жажда за още. Няма проблеми, ще станем звезда. Достатъчно е само малко скандали, малко надувки, малко пудра тук, руж там, подмазване на онзи редактор, свирка на следващия, а, Хю Хефнър, о не, този дъртак, по-добре да подкупя някой друг, вместо да спя с него. И така, аз съм звезда, вижте меее!

Млък, ти, от последния чин. Знам, че лъскаш до късно пред ония, другите "звезди". Няма "ама", а-а-ма-ха! 

Та такаа. Деца, в днешния урок научихме как всеки от нас може да стане звезда и да завладее визиите на хората. А след това? След това, няма след това. Дотам стигат визиите. След това или ще се пропиете, или ще умрете от свръхдоза, или ще си спомните за този урок и откъде тръгнахте и ще видите, че в цялата работа има твърде малко смисъл, за да си струва. И ще се замислите... за първи път през живота си. Истински.

Не подменяйте звездите, моля. Или по-точно, моля, махнете този параван от звезди, искам да видя истинските. Искам да мога като протегна ръка, да не ги стигам, а те да ми дават автограф. Искам винаги да вървя с протегната към тях ръка, с желание в едната и любов в другата. И никога да не ги достигна...